01 октомври 2016

Launching a New Book






General Donovan







Milio Mileff after the war







G. Kiosseivanov and Eugene Silianoff, Bern













Georgi Kiosseivanov, Milio Mileff and Eugene Silianoff in Bern















Tzar Boris III and Georgi Kiosseivanov










Allen Welsh Dulles

Tzar Boris and Adolf Hitler in Wolfsschanze, 15 August 1943


































General William Joseph Donovan (" The Wild Bill")











George Howard Earle III and Wilhelm Franz Canaris
























THE ARTICLE IN BULGARIAN:


НЕОСЪЩЕСТВЕНИЯТ НЕУТРАЛЕН БЛОК

Лъчезар Тошев




От сайта на БНР :

Борис Трети е влязъл в контакт със САЩ в опит да откъсне България от Оста

Издание събира над 800 страници с документи за "Плана за откъсване на България от Оста"

публикувано на 03.10.16




Неосъщественият неутрален блок – 800 страници документи за "Плана за откъсване на България от Оста", които са били секретни до 70-те години на ХХ век днес за първи път се публикуват събрани на английски по идея на Лъчезар Тошев в издание на Американския научен център в София. Тошев e бил в народен представител в шест състава на Народното събрание, член на Екогласност и СДС от основаването им още от 1989 г., дългогодишен представител и почетен член на ПАСЕ. За предаването "Хоризонт до обед" той сподели, че идеята България да излезе от оста "Рим – Берлин – Токио" е съществувала още през 1943 г., когато цар Борис е влязъл в контакт със САЩ преди подписването на Тристранния пакт

Ние бяхме чували такива слухове от някои от дипломатите във Външно министерство. Евгени Силянов например, през годините, в началото на 90-те години споменаваше за тези контакти, които е извършвал Мильо Милев, а не лично Кьосеиванов, и започнах да търся архива на Мильо Милев.

Той и досега не е намерен, но тогава ми хрумна идеята, че може би в американския архив – от другата страна на тези контакти, има нещо запазено. Така случаят ме срещна, чак през 2008 година, с професор Кевин Клинтън и доктор Нора Димитрова, с които ме свърза Филип Димитров по друг въпрос – за жертвите на комунизма в България.

Те се занимават с археология, това не е тяхна специалност, но успяха да бъдат запалени от тази идея и ми помогнаха да се намери този архив в американските архиви за война.

Планът е бил доста подробен, но не е можел да се реализира след смъртта на цар Борис, тъй като той е "държал всички юзди на външната политика", посочи изследователят.

Лингвистът, епиграф и археолог д-р Нора Димитрова, която работи Вашингтон, обясни, че документите са били намерени бързо, но в лошо състояние:

За първи път чухме за тези документи от господин Тошев. Тогава мислехме, че са много по-малко и намерихме десетина документа, като отидохме до националните архиви на САЩ и поискахме копия от името на  нашата институция – Фондация "Американски научен център в София“.

След това видяхме, че в тези първоначални извори са цитирани още извори, които доведоха до още библиография, още справки.

Особено ценна беше книгата на Майкъл Бол за Студената война на Балканите. Тя ни даде достъп до други заглавия и така се събра този огромен масив от близо 800 страници, които са били секретни до към 80-те години, но сега са напълно достъпни и просто човек трябва да знае кои документи да поръча и да получи копия, както ние направихме.

Получихме ксероксни копия от документите, но много от тях са били писани на машина с по избледняло мастило и беше изключително трудна задача да се обработят и да се запишат, затова потърсихме помощта на един американски военен историк.

Премиерата на изданието ще бъде под егидата на президента Плевнелиев. Ще присъстват студенти от САЩ, историци и представители на обществеността.

Входът е свободен и всички са поканени.











 
Деница Желева - Секретар на Президента на Република България по външните работи, чете неговото приветствие





 Pictures of this event
Source :







                                                                                          Сн.Мариана Цонева













Филип Димитров :
България, съвсем не е била услужлив съюзник на Германия

Носеха се слухове, че България е имала много по-сложна и по-различна позиция позиция през Втората световна война.
Слава Богу, в последните години излязоха документи и се появиха публикации, които по-убедително развиват тази теза.

Но докато човек не го прочете черно на бяло, в нещата винаги остава известна доза съмнение.
Тази книга съдържа точно такава информация, достатъчно категорична и достатъчно еднозначна за това, колко различна е била всъщност реалността в България по онова време.

Процесът на изваждане на подобна информация на бял свят е нещо страшно трудоемко, натъкваш се на купища малки и незабележими отвън затруднения и камъчета, които преобръщат колата.
Лъчезар Тошев повече от 10 години полага усилия за да стигне до тези документи и благодарение на д-р Нора Димитрова и проф.Кевин Клинтън успя да достигне до американските архиви и направи тези материали достъпни до всеки читател.

Аз мисля, че това е начало.
Защото един такъв текст първо се появява, после хората започват да го осмислят, след това той влиза в ежедневната култура и едва когато стане на филм или роман, хората разбират ,че нещата стоят така.
Ние имаме в нашата история такива примери, за много важни събития, които в продължение на десетилетия са останали незабелязани, защото не е имало кой да ги изкара на бял свят.

Но пак повтарям. Първата крачка е да видиш това като масив-документален и категоричен, безспорен, за да разбереш, че България съвсем не е била онзи услужлив съюзник на Германия, в който всички са викали “Ура” на нацистките войски и ръководство. Това нещо трябва да се знае и аз много се надявам, че благодарение на този труд, то ще стане широко публично достояние.



                                                                                            Сн.Мариана Цонева

















 

Неслучилите се неутралитети са исторически факт

Книга с документи от архивите на САЩ удостоверява, че Цар Борис Трети е предприемал стъпки за откъсване на България от Германия и за мир със Съюзниците




 
Лъчезар Тошев

Неслучилите се неутралитети


Публикуван на 20.10.2016 г.

Ерудираният общественик разказва за едно уникално издание, събрало ценни американски документи за опитите Царство България да излезе от Тристранния пакт по време на Втората световна война.



 
US film director Ted Kotcheff also expresses his interest on this book !


He wrote to me the following encouraging words:


Dear Mr. Toshev,

Thank you for sending me this material. 
I’m sure that I will find it very useful for my film about King Boris.
Good luck with the launching of your book,
Best,

Ted Kotcheff

 
William Theodore Kotcheff was born in Toronto, Ontario, Canada, to Bulgarian parents from Plovdiv. 
He graduated with a degree in English Literature from the University of Toronto. 
He twice won the British Emmy for Best Director, the second time for an extraordinary docudrama about a female derelict entitled, "Edna, the Inebriate Woman". 
In recent years Kotcheff has worked in television, supervising a dozen seasons of Law and Order. Kotcheff changed film history forever when he cast Sylvester Stallone, as John Rambo in the 1982 action classic First Blood. 






The Department of State bulletin. v.10 1944 (Jan-Jun).




                                                                                                                                                               Сн. Емил Николов


Българско Национално Радио, Програма "Христо Ботев", 2 ноември 2016г. 15:30-17:00 часа.


Една несъстояла се история:


планът на Уилям Донован за


излизане на България от


Тристранния пакт


публикувано на 02.11.16 в 17:10

    http://bnr.bg/hristobotev/post/100753650
 

 

В „Перото“ на НДК бе представен уникален сборник: „Съюзнически размисли за България през Втората световна война“


автор БА · 09/10/2016


  До ден-днешен има много непознати страници от историята за участието на България във Втората световна война. Вашата книга разкрива нови факти и събития, свързани с този период и с историята на отношенията между България и САЩ. Това издание ще е от изключителна полза особено за младите поколения на страната и за българското общество като цяло. България ще може да допълни своята богата история с още достоверни факти.“ Това пише президентът Росен Плевнелиев до д-р Нора Димитрова Клинтън, съосновател и съпредседател на фондацията „Американски изследователски център“ в София, и до Лъчезар Тошев, автор на книгата „Съюзнически размисли за България през Втората световна война“. Обемистият сборник бе представен в престижния литературен клуб „Перото“ в присъствието на Филип Димитров, бивш министър-председател, посланик на България в САЩ, посланик на ЕС в Грузия, сега член на Конституционнния съд, политици, историци, журналисти и много граждани. 
Докато беше посланик в САЩ, Филип Димитров се запозна с проф. Кевин Клинтън  и Нора Димитрова Клинтън. Те се занимаваха с надписите от античната история. Обаче искаха да допринесат и за установяването на истината за престъпленията на комунистическия режим в България. Филип Димитров им препоръча да се срещнат с мен. И се срещнахме през 2008 г. Дотогава аз вече се бях заинтересувал от този въпрос, защото имах късмета и щастието да се запозная с една част от героите на този разказ. На първо място – Евгений Силянов, който е бил дипломат при Георги Кьосеиванов в Берн, точно когато се развиват тези събития. Имал съм може би стотина срещи с него. И от него научих, че е имало такива контакти в Берн между Кьосеиванов, но не лично, а чрез неговия бивш секретар Мильо Милев. И другата фигура, която смятах първоначално за маргинална, но се оказа ключове, е Рене Шарон.  Той е комисар на „Обществото на народите“ и много близък приятел на цар Борис. И всъщност това, което ми каза Евгений Силянов, тогава бе, че инициативата е дошла от американската страна. На Коледа през януари 1943 г. се получава една картичка от Рене Шарон до цар Борис. Царят поръчва на посолството в Берн да отговори и така започват контактите между България и американците.    
Първата мисия, която цар Борис изпраща, е секретарят на Кьосеиванов Мильо Милев. Неговият доклад беше първият документ, който намерихме. Но за мен първото съобщение за тези доклади беше в интервюто ми с Евгени Силянов през 1993 г. Търсихме архива на Мильо Милев години наред, все още не е намерен. Неговата дъщеря го е оставила в някакъв институт за войната в САЩ, но не сме го намерили. Тогава ми хрумна идеята, че когато има контакти, винаги има и втора страна. Не ми бе дошла веднага тази идея, защото търсех нещо конкретно от наша страна. Стефан Бочев, зет на Кьосеиванов, когото също познавах, пише, че в надгробната си плоча Кьосеиванов е оставил много тайни, които никога няма да бъдат научени. Обаче благодарение на Нора Димитрова получих една американска книга с докладите на Алън Дълес от Швейцария, в която една от тайните на Кьосеиванов е разбулена. И това е неговото последно идване в София на 4 август 1943 г. , когато той има три срещи с царя. Имаме свидетелства за тези срещи от царския секретар Петър Морфов. Категоричното желание на цар Борис е да се откъснем от Оста и да излезем от войната. Това е една неизвестна досега страница от нашата история,   която трябва да бъде разказана и нашата история да бъде пренаписана отново. 
Проф. Клинтън и д-р Нора Димитрова  Клинтън решиха, че тази тема им е интересна и потърсиха тези архиви. И ги намериха. Ето ги сега  – това са 800 страници архиви, публикувани на английски, защото да се преведат на български, трябват допълнителни средства. Това ще бъде един допълнителен извор за нашата история, надявам се, историците да поемат отговорност и да се запознаят с този извор и да преоценят историята през тези години. Защото тя не е такава елементарна, каквато се описва. България е имала различни позиции, имала е контакти, имала е желание да излезе от един сценарий, който е изглеждал доста пагубен  – това е болшевизацията на България. И всичко това е било на ръба да се случи.
Надявам се историците да бъдат заинтересовани от това четиво. Много тъжно е, че нямаме институт за национална памет, който да извършва такива проучвания и да събира информацията, която е интересна за България. Тя може лесно да бъде намерена и получена. 

 
Филип Димитров: 
България съвсем не е била услужлив съюзник на
Германия
  dsc_0001
Носеха се слухове, че България е имала много по-сложна и по-различна позиция през Втората световна война. Слава Богу, в последните години излязоха документи и се появиха и публикации, които по-убедително развиват тази теза.  Но докато човек не го прочете черно на бяло, в нещата винаги остава известна доза съмнение.
Тази книга съдържа точно такава информация, достатъчно категорична и достатъчно еднозначна за това, колко различна е била всъщност реалността в България по онова време. Процесът на изваждане на подобна информация на бял свят е нещо страшно трудоемко, натъкваш се на купища малки и незабележими отвън затруднения и камъчета, които преобръщат колата.
Лъчезар Тошев повече от 10 години полага целенасочени усилия да стигне до тези документи и благодарение на д-р Нора Димитрова и проф. Кевин Клинтън успя да достигне до американските архиви и направи тези материали достъпни до всеки читател.
Аз мисля, че това е начало. Защото един такъв текст първо се появява, после хората започват да го осмислят, след това той влиза в ежедневната култура и едва когато стане на филм или  на роман, хората разбират, че нещата стоят така. Ние имаме в нашата история такива примери за много важни събития, които в продължение на десетилетия са останали незабелязани, защото не е имало кой да ги изкара на бял свят.
Но пак повтарям. Първата крачка е да видиш това като масив – документален и категоричен, безспорен, за да разбереш, че България съвсем не е била онзи услужлив съюзник на Германия, в който всички са викали „ура“ на нацистките войски и ръководство. Това нещо трябва да се знае и аз много се надявам, че благодарение на този труд то ще стане широко публично достояние.