Защитници на Съединението в Сръбско-българската война
Костадин Григоров Халачев
(1861-1885)
(Откъс от книгата на майка ми Д-р Мария Тошева, “Свищовски родови хроники”, Изд. Исторически музей-Свищов, Свищов, 2011г.)
Вторият син на Евангели Катранова и Григор Събев - Халачев е изключителен красавец - висок, строен със светли на вълни коси и сини очи. Винаги весел и закачлив, извънредно пъргав.
С буен и много смел характер, понякога сприхав, но незлоблив, гневът му минавал бързо.
Бил любимец на приятелите си с неговата откритост, любезност, постоянна веселост и искрено приятелство. Коста винаги бил сред другарите си.
Не минавала нито една разходка в лозята, нито едно къпане в Дунава, нито едно биене с турчетата без него.
Първоначалното
си образование получил в родния си град
в Петропавловското класно училище.
На 25 януари 1876 г., без знанието и
позволението на родителите си, преминал
през замръзналия Дунав в Зимнич.
Там се срещнал с братовчеда на майка си Георги Катранов, на когото разправил, че е избягал от Свищов, защото се сбил с едно турче и го намушкал с ножчето си.
Било го страх, че турците ще го хванат и може да има лоши последствия.
Катранов го изпратил в Турну Мъгуреле, където имал мушия (чифлик) и търговска кантора.
Там се срещнал с братовчеда на майка си Георги Катранов, на когото разправил, че е избягал от Свищов, защото се сбил с едно турче и го намушкал с ножчето си.
Било го страх, че турците ще го хванат и може да има лоши последствия.
Катранов го изпратил в Турну Мъгуреле, където имал мушия (чифлик) и търговска кантора.
През
лятото на същата година той си направил
униформа и се приготвил, заедно с други
доброволци да тръгне за Сърбия, за да
вземе участие в Сръбско-турската война.
Понеже Георги Катранов не могъл да го откаже от това му намерение, се обадил на по-големия му брат Юрдаки Халачев, който по това време бил в Румъния.
Понеже Георги Катранов не могъл да го откаже от това му намерение, се обадил на по-големия му брат Юрдаки Халачев, който по това време бил в Румъния.
Брат
му дошъл в Турну-Мъгуреле и едвам успял
да го придума да не отива.
Коста бил
много недоволен. Затова през пролетта
на 1877 г., след обявяването на Руско-турската
война, нищо не било в състояние да спре
пламенното му желание да се бие за
освобождението на Отечеството. Заминава
за град Плоещ и на 4 май се записал като
доброволец в 5-та Опълченска дружина,
ІІІ рота на ген. Черняев.
Участва в
освещаването на Самарското знаме.
Най-щастлив момент в живота на Коста
бил, когато стъпва на родния бряг.
Най-голямата му мечта вече е реалност. Неописуема гордост и радост изпълнили юнашкото му сърце, като участник в освобождението на неговия град.
Най-голямата му мечта вече е реалност. Неописуема гордост и радост изпълнили юнашкото му сърце, като участник в освобождението на неговия град.
 |
| Опълченците минават Дунава и целуват родната земя при Свищов |
С
дружината участвал във всички сражения
- на Шипка и на Шейново, когато е бил
сериозно ранен в рамото, но не напуска
строя, а продължава с дружината към
Стара Загора и до свършване на военните
действия.
Храбростта, юначеството и
издръжливостта му са оценени по
достойнство от руските генерали Столетов
и Радецки.
За проявената храброст и
героизъм Коста бил награден с ІV-та
степен солдатски "Георгиевски кръст",
а за спомен от войната - със сребърен
медал. Впоследствие получил и български
бронзов медал - спомен за действията на
Опълчението.
На 17 юни 1878 г., с разформироване на
Опълчението, е бил уволнен от военна
служба и се завръща в родния си град.
Заедно с братята си започва да се занимава с търговия, но тя не била за неговия буен темперамент.
Затова отива в София, среща се с професора по математика В. Василев, който го подготвя да постъпи във Военното училище.
Заедно с братята си започва да се занимава с търговия, но тя не била за неговия буен темперамент.
Затова отива в София, среща се с професора по математика В. Василев, който го подготвя да постъпи във Военното училище.
На 17 септември 1881 г. е приет
юнкер в училището.
Математиката и
теоретичната подготовка не са му били
много присърце, но се справял, докато в
практиката бил пръв.
 |
| Костадин Халачев (във военна униформа) с майка си Евангели Ат.Катранова - Григор Събев Халачева, брат си Юрдаки Гр. Халачев и сестра си Невянка Гр. Халачева - М.Бояджива през 1885г. |
Той бил влюбен във
военната служба, изучавал строя с
внимание, бил отличен стрелец. Неговият
забележителен военен вид, украсените
му с военни отличия гърди, към които
тогава се прибавя и българският "Кръст
за храброст", били причина да бъде
назначен за знаменосец на Военното
училище и произведен портупей - юнкер.
След завършване на Военното училище на 30 август 1884 г. е произведен подпоручик и зачислен на служба в 24-та пехотна Силистренска дружина, влязла в състава на 5-ти Дунавски полк.
След завършване на Военното училище на 30 август 1884 г. е произведен подпоручик и зачислен на служба в 24-та пехотна Силистренска дружина, влязла в състава на 5-ти Дунавски полк.
На 14 септември 1885 г,. по време на
мобилизация, той е назначен за командващ
13-та рота (14 или 16 рота - в различните
източници са дадени различно ротите).
След обявяването на Сръбско-българската война на 3 ноември той вече е с ротата си на позиция между град Трън и село Врабча, където енергично посреща настъпващия противник.
След обявяването на Сръбско-българската война на 3 ноември той вече е с ротата си на позиция между град Трън и село Врабча, където енергично посреща настъпващия противник.
В ожесточения
бой, който трае няколко часа, бил ранен
в единия крак и едната ръка, но Коста
продължава битката.
Когато противникът
е вече на стотина метра подпоручик
Халачев яхнал врания си кон и с вдигната
сабя се изправя на стремената, за да
поведе ротата си в атака.
В този момент
едно от стремената му се счупва и той
предрича:
"Това е знак, че днес аз ще
умра, братя. Нека поне умра геройски за
честта на българското оръжие и за славата
на милата ни татковина".
В същия момент
вражи куршум го пронизва вдясно в
гърдите, минава през черния дроб и излиза
през гърба. Войниците му го изнасят
назад, за да не попадне в неприятелски
ръце.
След около 20 метра, при големия мост, той поискал вода, пил и веднага издъхнал.
След около 20 метра, при големия мост, той поискал вода, пил и веднага издъхнал.
Натоварили тялото върху коня
му и го закарали в Трънската болница.
Там д-р Сарафов след като прегледал тялото, наредил да бъде погребан в градината до болницата.
Скърбяли не само неговите войници - по целия път от очите на коня му се стичали сълзи.
Там д-р Сарафов след като прегледал тялото, наредил да бъде погребан в градината до болницата.
Скърбяли не само неговите войници - по целия път от очите на коня му се стичали сълзи.
През май 1886 г. брат му Юрдаки Халачев
ходил в град Трън на гроба, сложил ограда
и железен кръст с портрета на покойния
и надпис:
"Тук почиват останките на незабравимия
ми брат - Подпоручик от 5-ти Дунавски
полк Коста Григоров Халачев из град
Свищов, убит в сражение със сърбите на
3-ти ноември 1885 г."
В памет на убитите офицери и войници са
издигнати паметници на признателност,
на няколко места:
ТРЪНСКИ
ПАМЕТНИК
В гр. Трън, е издигнат паметник на
падналите в сраженията в Сръбско-българската
война-1885г. на който има две паметни плочи.
Главната плоча е сложена през 1893г.и
гласи :
Въздигнат от признателните Трънски
граждане в памят на храбропадналите
борци в братоубийствената ни победоносна
война със сърбите през месец ноемврий
1885г.в Трънско, офицерите подпоручици
Ангелов, Цанков, Халачев и Калев и около
30 долни чинове. Трън, 8 август 1893г.
От лявата страна на пеметника има втора
плоча със следния надпис :
"Братски венец на незабравимите
ни храбри другари подпоручиците: Георги
Ангелов и Константин Халачев и 24 долни
чинове, паднали геройски в сраженията
против сърбите на 3-ти и 4-ти ноември 1885
г. при гр Трън и с. Врабча.
От офицерите на 5-ти пеши Дунавски
полк".
Автор на паметника е Арнолдо Цоки.
Автор на паметника е Арнолдо Цоки.
ДУНАВСКИ ПАМЕТНИК
В гр. Русе е издигнат паметник на падналите
офицери и в оници от 5-ти Дунавски пехотен
полк в Сръбско-балгаската война със
следния надпис :
На падналите за Отечеството
В памет на падналите
офицери и долни чинове през
Сръбско-Българската война 1885г.
Въздигнат в 1901г. от
5-ти пеши Дунавски на Н.К.В.Х.Р Пармски
полк.
ПАМЕТНА ПЛОЧА В ЦЪРКВАТА „СВ.
ПРЕОБРАЖЕНИЕ“ В СВИЩОВ
В град Свищов, в църквата "Св.
Преображение" е поставена паметна
плоча на загиналите във войните офицери
от гр. Свищов. Тя започва с името на
подпоручик Константин Григоров Халачев
и за зла участ завършва с подпоручик
Константин Юрдаки Халачев (син на най
- големият му брат Юрдаки Григоров
Халачев).
Откъс от Уикипедията :
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B9_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%92%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%87%D0%B0Бой при Врабча
Ход на военните действия
След успешните действия на Трънския отряд вбоя при Трън, срещу отряда настъпва Шумадийската дивизия командвана от полковник Бинички. Използвайки добрите условия на местността, Трънският отряд заема височините около Врабча. Към отряда се присъединява и 3-та дружина от 5-ти дунавски полк.Първата атаката на Шумадийската дивизия започва около 6 часа рано сутринта на 3 ноември. Атаката е отбита, но огънят продължава, заместник-началникът на Западния корпус капитан Георги Мечконев преценява, че с наличните войскови части не може да се удържи позицията и иска подсилване на позицията при Врабча с още 2 дружини - 4-та дружина от 5-ти дунавски полк под командването на капитан Николов и една дружина от 7-и преславски полк. Пристигането на дружините на позицията се забавя и Трънският отряд е принуден да извърши организирано оттегляне към Секиричкия мост.
Военни действия води и 4-та дружина от 5-ти дунавски полк, която е оставена в резерв на отряда. Дружината заема отбранителни позиции край вис. Плоча. Срещу нея настъпва 12-ти сръбски полк, който привечер атакува дружината, но атаката бива отбита. Дружината е подкрепена и от няколко роти под командването на капитанМарин Маринов, които настъпват към вис. Драговски камик.
Шумадийската дивизия е принудена да нощува, като частите и се разполагат край вис. Плоча и в района на Врабчанската махала.
Трънският отряд успява да спечели ценно време за защитниците на Сливнишката позиция, което се оказва съществено за успешната защита на позицията.
Една от централните улици в София, на която се намира Националната Опера носи името Врабча, в памет на битката в която шепа български войни спряха нашествието на далеч по-многобройната сръбска армия и така защитиха България и Съединението!
Когато Отечеството ги призова, те дадоха без колебание живота си за него!
Когато Отечеството ги призова, те дадоха без колебание живота си за него!
Поклон!
Марш „Покойници, вий в други полк минахте!“
Текст : Иван Вазов, Музика :
Иван Минков
Новото
гробище над Сливница
Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и "Лека нощ" навеки си казахте -
до втората тръба.
Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то - остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума... Спете в мир.
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.
Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.
И тоз венец - той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.
Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!
1885
Иван Вазов
Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и "Лека нощ" навеки си казахте -
до втората тръба.
Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то - остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума... Спете в мир.
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.
Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.
И тоз венец - той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.
Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!
1885
Иван Вазов
